"Everless" от Сара Холанд

Автор: Сара Холанд

Година: 2018

Брой страници: 363

Издателство: HarperTeen

Твърди корици

Поръчай от book depository с безплатна доставка тук

Първоначално анотацията на тази книга никак не ме грабна – обичайното YA фентъзи с доза тайни и доза любов + времето като разменна монета. Ами, такова си се оказа.
Реших да я поръчам от американския Амазон, тъй като имах ваучер, който трябваше да оползотворя, а пък американската корица ми хареса доста повече от английската. Оказва се, че в bookdepository можете да я поръчате в по-красивата и версия, така че дългият път от Америка беше напразен. 

17-годишната Джулс живее с баща си в кралство Семпера (от лат. semper – завинаги), където валутата е времето, превърнато в монети посредством алхимична магия. Богатите феодали тънат в охолство, докато поданиците им заделят дни и седмици от собствената си кръв, с която да плащат рента на господарите Гремлинг. Бащата на Джулс е на ръба на силите и съответно на времето си, затова тя решава да отиде да работи в имението на Гремлингите – Евърлес. Това е и мястото, на което Джулс всъщност е израснала, тъй като баща и е бил господарският ковач. Мистериозен инцидент обаче ги принуждава да го напуснат и да живеят в нищета.

Първата 1/3 от книгата върви бавно, общо взето нищо не се случва. Стилът на писане обаче е сносен, тъй че не е непоносимо да минете през тази част на историята. С пристигането на Джулс в Евърлес нещата започват много да се заплитат, което е и основната причина да дочета тази книга. Не ме разбирайте погрешно, тя никак не е лоша, даже напротив – добре написана, много интересна, изпълнена с мистерии. Някои неща обаче куцат, като например любовната история, която се гради на впечатленията на едно 7-годишно момиченце от другарчето и за игри. Това няма как да ме убеди, че десет години по-късно тя усеща пеперуди в стомаха щом си помисли за него. Болезнената наивност на главната героиня е основният задвижващ механизъм на сюжета, което ме подразни. Въпреки това имаше много интересни обрати, в един момент дори усетих как ме побиват тръпки (Briarsmoor – ще разберете за какво говоря когато стигнете дотам, но можеше да се наблегне повече на това). Никак не предвиждах нещата, които се случиха в последните ~70 страници и останах много приятно изненадана от развоя на събитията. Обърнато е внимание и на митологията на света – нещо, което винаги оценявам високо.

Въпреки всички тези сполучливи попадения, тази книга наистина не е нищо особено. Не блести нито с оригинална идея, нито със запомнящи се герои. Не е нито твърде интересна, нито твърде скучна. Намира се в онова "лимбо", в което попадат всички онези книги, които няма да запомним нито с добро, нито с лошо, просто защото няма да ги запомним. Това са най-солидните три звезди, които някога съм давала.