"Училището за добро и зло" от Соман Чайнани

"Училището за добро и зло"

Автор: Соман Чейнани
Брой страници: 440
Корици: меки
Година на издаване: 2018
Издателство: "Сиела"
Цена: 14,90 лв.

"Но тук, в кулите на Доброто, момчетата отиваха да се бият с мечове, докато момичетата трябваше да се учат да лаят като кучета или да бухат като сови. "Нищо чудно, че принцесите в приказките са толкова безпомощни", помисли си тя. Ако единственото, което можеха, беше да се усмихват, да стоят изправени и да говорят с катерички, какъв друг избор имаха, освен да чакат някое момче да ги спаси?"

Ако сте получили мартенския BOPS сигурно вече държите в ръцете си "Училището за добро и зло". Ако пък не сте - беж към книжарницата! Интересът ми към тази книга бе привлечен още когато когато "Сиела" ентусиазирано съобщиха, че са закупили правата за някаква много интересна и суперуспешна поредица за подрастващи. Тогава не издадоха нейното име, а аз си отбелязах мислено да следя за какво иде реч. В края на февруари вече стана ясно, че това е "Училището за добро и зло". Да си призная, до момента не бях чувала за тази поредица, но се оказва, че тя е особено популярна на Запад. И има защо! Веднага ме привлече концепцията "вълшебни приказки", а мрачният готически привкус на илюстрациите веднага ми грабна окото. Важно е да се отбележи впрочем, че тук под "готически" имам предвид модерното значение на думата, а не архитектурния стил на любимите ми средновековни катедрали.

Главните героини Софи и Агата живеят в селце, където на всеки няколко години биват отвличани по две деца - добро и лошо, за да постъпят на обучение в "Училището за добро и зло" където ще се обучават за приказни герои и злодеи. Софи мечтае един ден да бъде отвлечена и да напусне скучното малко селце, затова всячески се старае да бъде добра и да подражава на принцесите от приказките. Нищо, че подбудите и са изцяло продиктувани от огромния и егоизъм, а неподправената доброта хич не и е присъща. Агата пък е типичният аутсайдер. Може би за това допринася и фактът, че живее на гробището и избягва хорската компания (или пък хорската компания избягва нейната). Двете момичета постепенно се сприятеляват в опитите на Софи да се покаже като милосърдна принцеса и доверието на Агата към доброто и отношение. Една вечер мечтата на Софи най-после се сбъдва и двете момичета биват отвлечени. За тяхна изненада обаче Софи попада в училището за злодеи, а Агата - в това за принцеси. Всички са стъписани от получилото се на пръв поглед недоразумение, но дали е недоразумение изобщо ще оставя на вас да разберете.

В този свят принцесите са забравили кое е истинското добро, спасителната сила на любовта пък надали ще проработи, тъй като принцовете никак не се замислят за вътрешната красота. От друга страна пък злодеите нагъват гадна каша и отглеждат кръвожадни плъхове, но винаги са готови да помогнат на приятел в беда - въобще всичко е с главата надолу. "Училището за добро и зло" умело се заиграва с всевъзможни приказни тропи и герои само за да ги сблъска и да ни накара да си зададем важни въпроси за стереотипите и кое всъщност е доброто и кое - злото. Показва ни, че хората не са изцяло добри или изцяло лоши, че нещата са по-скоро сиви отколкото черно-бели, а жертвоготовността и истинското приятелство не се изразяват в розови рокли и бухнали къдрици.

"Но тук, в кулите на Доброто, момчетата отиваха да се бият с мечове, докато момичетата трябваше да се учат да лаят като кучета или да бухат като сови. "Нищо чудно, че принцесите в приказките са толкова безпомощни", помисли си тя. Ако единственото, което можеха, беше да се усмихват, да стоят изправени и да говорят с катерички, какъв друг избор имаха, освен да чакат някое момче да ги спаси?"

Тази приказна каша е умело забъркана от Соман Чайнани, който освен писател е и режисьор. Това обяснява много неща, тъй като през цялото време си мислех колко добър филм би се получил от тази книга - въображението му е необятно и това си личи на всяка страница. Понякога се чудех как е възможно на някой да му хрумне да напише такова нещо. Действието е ужасно динамично и накрая имах чувството, че съм прочела пет книги вместо една - асоциацията със скорострелно увеселително влакче би била много уместна в случая. Единственият минус е, че имаше твърде малко принцове, но пък един е предостатъчен да скара две принцеси...

Със сигурност харесах повече Агата, а на Софи исках да оскубя красивата руса коса неведнъж. Любимият ми герой обаче се оказа половината на едно двуглаво куче на име Полукс. Той е учител по етикет в училището за доброто, и тъй като е малко слабохарактерен често се появява с тялото на друго животно (например коза), защото злата му половина Кастор се налага над него и му взима общото им кучешко тяло. Кастор също не е за изхвърляне - той е малко истеричен, извънредно груб и вечно крещящ заплахи на случаен принцип. 

Полукс и Кастор, кръстени на близнаците от гръцката и римската митология

С две ръце препоръчвам тази вълшебна неприказка, особено ако наскоро сте приключили някоя ужасно бавна книга. Гарантирано ще ви отвее главата и неведнъж ще се почудите какво за бога държите в ръцете си. За мен тази книга определено беше глътка свеж въздух и съвсем заслужено си спечели 5 звезди.

Благодаря на издателство "Сиела" за предоставената възможност!